May 1, 2010, 7:17 PM

Пред моите очи 

  Poetry » Other
665 0 0
ПРЕД МОИТЕ ОЧИ
През зимата отново, знам,
пак сама съм аз.
Неразбираемо, красиво
виждам бялата надежда.
Бяла зимна приказка една
убива ме и само капка кръв
държи ме на крака.
Забелязвам, че по китката ми
тече и тя след хилядите други.
Светът се губи, но се вижда друг,
съвсем различен, по-обичан, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Привидение Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??