ПРЕД МОИТЕ ОЧИ

През зимата отново, знам,
пак сама съм аз.
Неразбираемо, красиво
виждам бялата надежда.
Бяла зимна приказка една
убива ме и само капка кръв
държи ме на крака.
Забелязвам, че по китката ми
тече и тя след хилядите други.
Светът се губи, но се вижда друг,
съвсем различен, по-обичан,
с безценно име той дарен.
Пред моите очи
е вече един нов ден...