Nov 6, 2015, 11:14 PM

Пред огледалото 

  Poetry » Other
324 0 0

Пред огледалото

 

Щом сутрин в огледалото се зървам -

намръщен, недоволен, недоспал -

не ща да вярвам този лик посърнал

че моят е, че тъй съм остарял.

 

По устните ми не трепти игрива

усмивка, че отвътре се руша,

мимическите мускули прикриват

стаена злоба в дребничка душа.

 

От своето лице се дръпвам слисан -

в това ли се превърнах, Боже мой? -

гротеска от страната на Алиса,

автопародия, антигерой.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??