6 нояб. 2015 г., 23:14

Пред огледалото 

  Поэзия » Другая
326 0 0

Пред огледалото

 

Щом сутрин в огледалото се зървам -

намръщен, недоволен, недоспал -

не ща да вярвам този лик посърнал

че моят е, че тъй съм остарял.

 

По устните ми не трепти игрива

усмивка, че отвътре се руша,

мимическите мускули прикриват

стаена злоба в дребничка душа.

 

От своето лице се дръпвам слисан -

в това ли се превърнах, Боже мой? -

гротеска от страната на Алиса,

автопародия, антигерой.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??