6.11.2015 г., 23:14 ч.

Пред огледалото 

  Поезия » Друга
346 0 0
Пред огледалото
Щом сутрин в огледалото се зървам -
намръщен, недоволен, недоспал -
не ща да вярвам този лик посърнал
че моят е, че тъй съм остарял.
По устните ми не трепти игрива
усмивка, че отвътре се руша,
мимическите мускули прикриват
стаена злоба в дребничка душа.
От своето лице се дръпвам слисан -
в това ли се превърнах, Боже мой? -
гротеска от страната на Алиса, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Предложения
: ??:??