Преди края

Последен танц със времето!...

Танцувам със затворени очи.

А ритъмът отлита във безвремие

и стичат се по бузите сълзи.

Тъгата завладява ме напълно,

изгубвам всяка връзка със света.

Отпускам се, безмълвна и безсилна,

но плача ли... дори сама не знам!

  Със сълзите изтичала и мъката,

олеквало сърцето пак чрез тях...

Не ми е по-добре, да те излъжа ли?

Да споделя ли с тебе своя грях?

Макар че плача, ти не ме прегръщай!!!!

Не ме погребвай с твойто съжаление!

Не виждаш ли, че сълзи не потичат

 и цялата трептя от напрежение!

Не искам в твоите прегръдки

да бъда като мъничко дете,

по мене пак пълзят жестоки тръпки

и мъката по вените тече...

Не искам да склоня глава пред тебе...

Не искам да съм в плен на болката...

Това е моят грях - аз пак обичам...

И искам само теб... Излъгах ли!?!?!?!?

Танцувам блус със болката...

Раздирам с нокти нейните гърди

с такава ярост... Ти излъга ме!!!!

И плача... със невидими сълзи...