Преди края
Последен танц със времето!...
Танцувам със затворени очи.
А ритъмът отлита във безвремие
и стичат се по бузите сълзи.
Тъгата завладява ме напълно,
изгубвам всяка връзка със света.
Отпускам се, безмълвна и безсилна,
но плача ли... дори сама не знам!
Със сълзите изтичала и мъката,
олеквало сърцето пак чрез тях...
Не ми е по-добре, да те излъжа ли?
Да споделя ли с тебе своя грях?
Макар че плача, ти не ме прегръщай!!!!
Не ме погребвай с твойто съжаление!
Не виждаш ли, че сълзи не потичат
и цялата трептя от напрежение!
Не искам в твоите прегръдки
да бъда като мъничко дете,
по мене пак пълзят жестоки тръпки
и мъката по вените тече...
Не искам да склоня глава пред тебе...
Не искам да съм в плен на болката...
Това е моят грях - аз пак обичам...
И искам само теб... Излъгах ли!?!?!?!?
Танцувам блус със болката...
Раздирам с нокти нейните гърди
с такава ярост... Ти излъга ме!!!!
И плача... със невидими сълзи...
© Силвия Todos los derechos reservados