Предпролетно нощно адажио
Щом разпилее се зимният ден
в тъмен бакър, над градчето угаснал,
с ледния полъх пристига при мен
жалост по нещо нетрайно, неясно.
На свечеряване сив е светът,
мислите, чувствата – даже мечтите.
Стръвно, досадно в ухото бръмчат
още на делник изнервен мухите…
Някаква сънна, прастара тъга
сварвам в леглото ми кротко да дреме…
Как да ù кажа, че нямам сега ...