16 ene 2015, 7:47

Предпролетно нощно адажио 

  Poesía » Filosófica
549 0 7

Предпролетно нощно адажио

 

Щом разпилее се зимният ден

в тъмен бакър, над градчето угаснал,

с ледния полъх пристига при мен

жалост по нещо нетрайно, неясно.

 

На свечеряване сив е светът,

мислите, чувствата – даже мечтите.

Стръвно, досадно  в ухото бръмчат

още на делник изнервен мухите…

 

Някаква сънна, прастара тъга

сварвам в леглото ми кротко да дреме…

Как да ù кажа, че нямам сега

за нея ни сили, ни обич, ни време…

 

Искам да спя – а препускат в нощта

сенки, на сън кукумявката чули

да призовава с плач сродна душа,

гост да ù бъде в тъмничните кули.

 

Гоня кошмарите в мрака студен –

колко ли още до утрото има?

Вече копнея за новия ден,

за края на дългата, тягостна зима…

 

Клонче от дрян на прозореца вън

свежда се в пъпки и нова надежда.

С вятъра южен в дует моя сън

в пролетна песен за мен пренарежда.

© Венета Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Жанет, Христина, благодаря ви! Най-дълги за мене са предпролетните нощи, очакването, предвкусването на великолепието от багри и звуци, от рождества и цъфтеж - пролетта идва все по-близо - още седмица-две - а всъщност е доста далеко, да...Объркана работа - как да не те хване безсъние!)))))))) Поздрави!
  • страхотно е - поздрав!
  • Какъв топъл финал...
    Хубав стих!
  • Благодаря, Радост! Мъката - тя понякога прави така - излива се в песен...или както при мене - в трескави стихотворни недоразумения)) Поздрави!
  • чудесно! - много ми е по мярка стихотворението ти...благодаря!
  • Благодаря,krchernev! Тя, тъгата, беше по повод - и вече мина..Остана предпролетното очакване! Поздрави!
  • Харесах твоята зимна, сива, досадна, нелюбима тъга!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??