Dec 5, 2010, 12:26 AM

Предречено 

  Poetry » Other
648 0 10
Капчука вън... и ромоли
от шепота на думи премълчани,
а златното на есенните багри
под шумата изгнила скрити.
Среднощните звезди зад облак
проплакаха и стана тихо.
Ненужни думи легнаха по гръб.
Въздъхнаха, а в гърлото е тясно
за взрив от бляскави мечти,
за даденото и за нищичко невзето,
за всичките пороища - в реки
потекли и изтекли във морето. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??