Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
5.12.2010 г., 0:26 ч.

Предречено 

  Поезия » Друга
595 0 10

Капчука вън... и ромоли 
от шепота на думи премълчани,
а златното на есенните багри
под шумата изгнила скрити.
Среднощните звезди зад облак
проплакаха и стана тихо.
Ненужни думи легнаха по гръб.
Въздъхнаха, а в гърлото е тясно
за взрив от бляскави мечти,
за даденото и за нищичко невзето,
за всичките пороища - в реки
потекли и изтекли във морето.
И там, на дъното, събрана нежност
и обич като купола на храм
ще се издигне до небето
с вълни от моя светъл дан.
Тогава всички думи премълчани
и всичката любов ведно,
ще заблещукат в нежни длани,
и, знам, ще срещнат своето добро.
Че всичко в този свят се връща -
и светлината, както и цветът
на златни листи, шумолящи
със вярата на малкото дете.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??