Капчука вън... и ромоли
от шепота на думи премълчани,
а златното на есенните багри
под шумата изгнила скрити.
Среднощните звезди зад облак
проплакаха и стана тихо.
Ненужни думи легнаха по гръб.
Въздъхнаха, а в гърлото е тясно
за взрив от бляскави мечти,
за даденото и за нищичко невзето,
за всичките пороища - в реки
потекли и изтекли във морето. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse