evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
Dec 28, 2010, 7:28 PM

Прегърни ме! 

  Poetry » White poetry
1605 1 8

(акростих за мама)

 

Отиват си годините ни, мамо.

Безмълвно се простих със младостта.

И днес, когато есента настъпва,

Човешко е във мен сърцето да тъгува.

Аз искам, искам  да ме приласкаеш,

Мила мамо, както в детството ми сладко!

 

Тъй  топла е прегръдката ти мила!

Единствено пред теб сърцето се отваря.

 

Мога, мамо, да изплача всяка болка,

А ти ще пресушиш сълзите ми с целувка.

Моля те, не си отивай още!

                       Обичам те! Безкрайно те обичам!

 

                     

© Генка Богданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??