28.12.2010 г., 19:28 ч.

Прегърни ме! 

  Поезия » Бели стихове
1606 1 8

(акростих за мама)

 

Отиват си годините ни, мамо.

Безмълвно се простих със младостта.

И днес, когато есента настъпва,

Човешко е във мен сърцето да тъгува.

Аз искам, искам  да ме приласкаеш,

Мила мамо, както в детството ми сладко!

 

Тъй  топла е прегръдката ти мила!

Единствено пред теб сърцето се отваря.

 

Мога, мамо, да изплача всяка болка,

А ти ще пресушиш сълзите ми с целувка.

Моля те, не си отивай още!

                       Обичам те! Безкрайно те обичам!

 

                     

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??