28 dic 2010, 19:28

Прегърни ме! 

  Poesía » Versos blancos
1669 1 8
(акростих за мама)
Отиват си годините ни, мамо.
Безмълвно се простих със младостта.
И днес, когато есента настъпва,
Човешко е във мен сърцето да тъгува.
Аз искам, искам да ме приласкаеш,
Мила мамо, както в детството ми сладко!
Тъй топла е прегръдката ти мила!
Единствено пред теб сърцето се отваря.
Мога, мамо, да изплача всяка болка,
А ти ще пресушиш сълзите ми с целувка.
Моля те, не си отивай още! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??