Прекършени

May 11, 2019, 6:36 PM

Poetry » Phylosophy

865 1 1

Самотните хора познавам
В очите те нямам сълзи
С чувствата много внимават
В душата им дръзки мечти.
Самотни, но винаги горди
В небето те търсят звезди
Преминават, сами неуморно
Животът ги рано кали!
Ръцете си морни протягат
Едва да докоснат смехът
С величествен поглед остават
Дори да са слети с грехът! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Прекършени

Want to read more?

Random works