Прекършени

11 мая 2019 г., 18:36

Поэзия » Философская

836 1 1

Самотните хора познавам
В очите те нямам сълзи
С чувствата много внимават
В душата им дръзки мечти.
Самотни, но винаги горди
В небето те търсят звезди
Преминават, сами неуморно
Животът ги рано кали!
Ръцете си морни протягат
Едва да докоснат смехът
С величествен поглед остават
Дори да са слети с грехът! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Прекършени

Искате да прочетете повече?

Предложения