11.05.2019 г., 18:36 ч.

Прекършени 

  Поезия » Философска
743 1 1

Самотните хора познавам

В очите те нямам сълзи

С чувствата много внимават

В душата им дръзки мечти.

 

Самотни, но винаги горди

В небето те търсят звезди

Преминават, сами неуморно

Животът ги рано кали!

 

Ръцете си морни протягат

Едва да докоснат смехът

С величествен поглед остават

Дори да са слети с грехът!

 

По пътят си земен препускат

С прекършени, нежни слова

Душата си тъжна отпускат

На ивици в мокра бреза !

 

На тях ли светът се крепи?

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??