С колело в рано утро по алеите хвърча,
искрящи след дъжда са – алеи огледало.
С карамелен вкус денят, усмихнат замълча
и детската ми вяра ме покрива в светло бяло.
Завивам в парка, в парка до дърветата,
И нежно ме прегръща шумът на есента.
Медено листата росни сочат ми пътеката,
А пътеката ме води във необятността.
Сред трясъка на бурята – настъпва тишина,
в мрака, Татко, Ти разкриваш Своя изход.
Немея пред безкрайната Ти добрина,
пред величието на неповторим произход. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up