С колело в рано утро по алеите хвърча,
искрящи след дъжда са – алеи огледало.
С карамелен вкус денят, усмихнат замълча
и детската ми вяра ме покрива в светло бяло.
Завивам в парка, в парка до дърветата,
И нежно ме прегръща шумът на есента.
Медено листата росни сочат ми пътеката,
А пътеката ме води във необятността.
Сред трясъка на бурята – настъпва тишина,
в мрака, Татко, Ти разкриваш Своя изход.
Немея пред безкрайната Ти добрина,
пред величието на неповторим произход. ...