С колело в рано утро по алеите хвърча,

искрящи след дъжда са – алеи огледало.

С карамелен вкус денят, усмихнат замълча

и детската ми вяра ме покрива в светло бяло.

Завивам в парка, в парка до дърветата,

И нежно ме прегръща шумът на есента.

Медено листата росни сочат ми пътеката,

А пътеката ме води във необятността.

Сред трясъка на бурята – настъпва тишина,

в мрака, Татко, Ти разкриваш Своя изход.  

Немея пред безкрайната Ти добрина,

пред величието на неповторим произход.

С колело в рано утро по алеите хвърча,

искрящи след дъжда са – алеи огледало.

С карамелен вкус денят, усмихнат замълча

и детската ми вяра ме покрива  в светло бяло.