Вдвоени като здрав конец
да кърпим дупките на битието,
вторачени във дневен ред
изчезваме безследно - лятно ехо.
Не синкавия лед, дори не зноя
забавят хода ни напред.
Безсилна е привечер и умората
да вкусим сладостта на капка мед.
По своя мярка мерим непростимо
със милиметри подгъва на тоалет.
И бездиханни в бяло ни завиват
за път еднопосочен без билет.