пилигрим (Христина Комаревска)
351 3
7 июл. 2020 г., 11:30

Препускане 

  Поэзия » Философская
1370 0 1

 

Вдвоени като здрав конец

да кърпим дупките на битието,

вторачени във дневен ред

изчезваме безследно - лятно ехо.

 

Не синкавия лед, дори не зноя

забавят хода ни напред.

Безсилна е привечер и умората

да вкусим сладостта на капка мед.

 

По своя мярка мерим непростимо

със милиметри подгъва на тоалет.

И бездиханни в бяло ни завиват

за път еднопосочен без билет.

© Христина Комаревска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ох, все мерим, все кроим, все корим - и накрая все едно и също...И за какво бързаме и се борим - не се знае.
Предложения
: ??:??