Препускане

7.07.2020 г., 11:30 ч.

Поезия » Философска

1368 0 1

Вдвоени като здрав конец

да кърпим дупките на битието,

вторачени във дневен ред

изчезваме безследно - лятно ехо.

Не синкавия лед, дори не зноя

забавят хода ни напред.

Безсилна е привечер и умората

да вкусим сладостта на капка мед.

По своя мярка мерим непростимо

със милиметри подгъва на тоалет.

И бездиханни в бяло ни завиват

за път еднопосочен без билет.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ДИС (Деа)

2020-07-07T18:23:36+03:00

Ох, все мерим, все кроим, все корим - и накрая все едно и също...И за какво бързаме и се борим - не се знае.