С една въздишка в сетен вопъл,
откъсна болката от мен…
престореното ти „Обичам те“
издъхна с певчески рефрен.
Не истината ме срази…
не болката в мен сломи ме…
Очите казаха ми в миг…
приключи всичко…остави ме…
Любов не е… не бе любов…
във мрежите тъга люлей.
Там мнима чувственост и зов
зад гърбовете ни се смей. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up