Парченце стъкло от пъзел отчупено,

пречупвах лъчите през мен

и бях щастлива, че слънце изгрява,

а лъчите му през мен преминават!

И ето, случи се така, за миг в блатото се озовах.

Въргалях се в кал и смрад и падах, ставах

пак и пак, напук на всичко оцелях

и пак по пътя кален аз вървях!

Приказваха ми всички ей така:

- Не може тъй  да виждаш светлина!

А туй в калта ще е пример за света,

за да не търсят други светлина!

Безропотно приех, че туй ще бъде моята Съдба.

А аз ще гния в мрак и нищета.

Дааа, но... оказа се и не съвсем така,

и както се търкалях из калта, ошлайфах своята душа!

Тъй мина време там в калта,

в онзи гьол на подлост, суета,

измъчвах се и все така

изнизваха се дните в самота!

Научих още там в калта, че предателство

и подлостта вървят си ръка за ръка,

а егото щом главицата подава,

бързо и лесно интрига създава.

И най-накрая, по случайност ли не знам,

край гьола мина пътник, носещ любовта.

Погледна в гьола мръсен и смърдящ

и... с изумление съзря блещукащото стъкълце в калта!!

Извади стъкълцето той от там,

изчисти го чрез любовта и тъй щастлив

на глас извика пред Света:

- Оооо, диамант открих в калта!!!

16.11.2012 г.