Парченце стъкло от пъзел отчупено,
пречупвах лъчите през мен
и бях щастлива, че слънце изгрява,
а лъчите му през мен преминават!
И ето, случи се така, за миг в блатото се озовах.
Въргалях се в кал и смрад и падах, ставах
пак и пак, напук на всичко оцелях
и пак по пътя кален аз вървях!
Приказваха ми всички ей така:
- Не може тъй да виждаш светлина!
А туй в калта ще е пример за света,
за да не търсят други светлина! ...