Парченце стъкло от пъзел отчупено,
пречупвах лъчите през мен
и бях щастлива, че слънце изгрява,
а лъчите му през мен преминават!
И ето, случи се така, за миг в блатото се озовах.
Въргалях се в кал и смрад и падах, ставах
пак и пак, напук на всичко оцелях
и пак по пътя кален аз вървях!
Приказваха ми всички ей така:
- Не може тъй да виждаш светлина!
А туй в калта ще е пример за света,
за да не търсят други светлина!
Безропотно приех, че туй ще бъде моята Съдба.
А аз ще гния в мрак и нищета.
Дааа, но... оказа се и не съвсем така,
и както се търкалях из калта, ошлайфах своята душа!
Тъй мина време там в калта,
в онзи гьол на подлост, суета,
измъчвах се и все така
изнизваха се дните в самота!
Научих още там в калта, че предателство
и подлостта вървят си ръка за ръка,
а егото щом главицата подава,
бързо и лесно интрига създава.
И най-накрая, по случайност ли не знам,
край гьола мина пътник, носещ любовта.
Погледна в гьола мръсен и смърдящ
и... с изумление съзря блещукащото стъкълце в калта!!
Извади стъкълцето той от там,
изчисти го чрез любовта и тъй щастлив
на глас извика пред Света:
- Оооо, диамант открих в калта!!!
16.11.2012 г.
© Инци Todos los derechos reservados