Колко трудно е през битки да минавам,
лъжите във ума си да преборя,
и страховете си да побеждавам,
когато чувствам, че ми липсва воля.
Нашепва ми тъгата, че сама съм.
И отчаянието бащински ме приютява.
От вярата ми тишина се носи,
умората в съзвучие припява.
И сякаш не съм аз, а бледа сянка –
оклюмала, предала себе си изцяло.
Отхвърлена, ненужна, неуспешна,
превърнала във черно всичко бяло. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up