p74poli (ЛЪЧИСТА)
297 99
Nov 7, 2011, 7:49 AM  

През времето 

  Poetry » Love
558 0 3

  През времето


 

Често те сънувам

в дните си, Любими,
как заедно към рая

за ръце вървим,
сърцето в страст е,

вик и порив чудна,
докосване на устни,

но дали съм будна?


Това велико щастие,

което Бог ни прати,
от нежни трепети,

с докосване богати,
наслада ненаситна,

но времето лети,
със идващия ден

дали съня ще отлети?


Наднича Месечко

приведен в храсталака,
звездичките до него

му проправят път,
дори тополите отвън

привели са се в мрака,
за сбъдване на този сън

ведно да прикадят!


Лъчиста

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??