7.11.2011 г., 7:49 ч.  

През времето 

  Поезия » Любовна
534 0 3

  През времето


 

Често те сънувам

в дните си, Любими,
как заедно към рая

за ръце вървим,
сърцето в страст е,

вик и порив чудна,
докосване на устни,

но дали съм будна?


Това велико щастие,

което Бог ни прати,
от нежни трепети,

с докосване богати,
наслада ненаситна,

но времето лети,
със идващия ден

дали съня ще отлети?


Наднича Месечко

приведен в храсталака,
звездичките до него

му проправят път,
дори тополите отвън

привели са се в мрака,
за сбъдване на този сън

ведно да прикадят!


Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??