7 nov 2011, 7:49  

През времето 

  Poesía » De amor
557 0 3

  През времето


 

Често те сънувам

в дните си, Любими,
как заедно към рая

за ръце вървим,
сърцето в страст е,

вик и порив чудна,
докосване на устни,

но дали съм будна?


Това велико щастие,

което Бог ни прати,
от нежни трепети,

с докосване богати,
наслада ненаситна,

но времето лети,
със идващия ден

дали съня ще отлети?


Наднича Месечко

приведен в храсталака,
звездичките до него

му проправят път,
дори тополите отвън

привели са се в мрака,
за сбъдване на този сън

ведно да прикадят!


Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??