Jun 6, 2008, 8:22 AM

Приказка ли... 

  Poetry » Phylosophy
615 0 19
Отново фучим с думи на летящ експрес
или извисяваме тънко гласче на щурче,
а защо не с любовен порив, излял се нощес...
Заплаха ли, армагедон  ли - над нашия дом?...
А как ухае на прясно окосена трева
и как нехаем за вечен пиедестал и трон,
с мечта за детска приказка, поне една...
За нея ще роним сълзи, търкулваме смях
и вечност, и гордост в непомръкнали лица.
На "ти" ще бъдем с нашата и чуждите съдби...
И невинно виновати бродници без крила...
Ще свеждаме глави в безбрежни мрачини...
Ти, мъко непрогледна, остани във своя мрак!
Ти, слънце, предпази ни и с милост бди!
До брега ни без мъст и с чест отново пак.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??