6 июн. 2008 г., 08:22

Приказка ли... 

  Поэзия » Философская
637 0 19
Отново фучим с думи на летящ експрес
или извисяваме тънко гласче на щурче,
а защо не с любовен порив, излял се нощес...
Заплаха ли, армагедон ли - над нашия дом?...
А как ухае на прясно окосена трева
и как нехаем за вечен пиедестал и трон,
с мечта за детска приказка, поне една...
За нея ще роним сълзи, търкулваме смях
и вечност, и гордост в непомръкнали лица.
На "ти" ще бъдем с нашата и чуждите съдби...
И невинно виновати бродници без крила...
Ще свеждаме глави в безбрежни мрачини... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Все права защищены

Предложения
: ??:??