Отново фучим с думи на летящ експрес или извисяваме тънко гласче на щурче, а защо не с любовен порив, излял се нощес... Заплаха ли, армагедон ли - над нашия дом?... А как ухае на прясно окосена трева и как нехаем за вечен пиедестал и трон, с мечта за детска приказка, поне една... За нея ще роним сълзи, търкулваме смях и вечност, и гордост в непомръкнали лица. На "ти" ще бъдем с нашата и чуждите съдби... И невинно виновати бродници без крила... Ще свеждаме глави в безбрежни мрачини... Ти, мъко непрогледна, остани във своя мрак! Ти, слънце, предпази ни и с милост бди! До брега ни без мъст и с чест отново пак.
"А как ухае на прясно окосена трева
и как нехаем за вечен пиедестал и трон,
с мечта за детска приказка, поне една..."
Поне една...поне веднъж,поне понякога насън
мечтите могат като приказки да ни разказват
и припомнят духа на детство непораснало
останало в една усмивка или сълзица непоказвана...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Браво! прегръщам те с обич.