Nov 8, 2011, 11:31 PM

Приказка за лято, сълза и безбрежие 

  Poetry » Love
683 0 8
Аз впивам душата си в теб като песен,
която си пее някой самотник,
втъкаваме тялом и духом всяка есен
и търсим по пътя светлост в тъмата.
Посрещаме заедно изгревна ласка,
като бяла чайка - носена в безкрая,
като поезия - с обич и плам писана,
като слънчев лъч - от Бога изпратен.
Обичам копнежа на нашето отплаване
и стигане непременно навреме,
с верни посоки на нашите заливи,
от лято, сълза и безбрежие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Random works
: ??:??