8.11.2011 г., 23:31 ч.

Приказка за лято, сълза и безбрежие 

  Поезия » Любовна
681 0 8
Аз впивам душата си в теб като песен,
която си пее някой самотник,
втъкаваме тялом и духом всяка есен
и търсим по пътя светлост в тъмата.
Посрещаме заедно изгревна ласка,
като бяла чайка - носена в безкрая,
като поезия - с обич и плам писана,
като слънчев лъч - от Бога изпратен.
Обичам копнежа на нашето отплаване
и стигане непременно навреме,
с верни посоки на нашите заливи,
от лято, сълза и безбрежие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Предложения
: ??:??