8 nov 2011, 23:31

Приказка за лято, сълза и безбрежие 

  Poesía » De amor
649 0 8

Аз впивам душата си в теб като песен,

която си пее някой самотник,

втъкаваме тялом и духом всяка есен

и търсим по пътя светлост в тъмата.

 

Посрещаме заедно изгревна ласка,

като бяла чайка - носена в безкрая,

като поезия - с обич и плам писана,

като слънчев лъч - от Бога изпратен.

 

Обичам копнежа на нашето отплаване

 и стигане непременно  навреме,

с верни посоки на нашите заливи,

от лято, сълза и безбрежие.

 

 

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??