vega666 (Младен Мисана)
1712 14487
May 9, 2014, 4:36 PM  

Приказка за Синеморско щастие 

  Poetry » Love
1703 6 12

                                                                                   

А бяхме най-щастливите със тебе някога...
Под Синеморско слънце плувахме с делфините.
Вълните къпеха със пръските телата ни.
Люлееха ни в люлката на дивното.

Към Силистар повеждаха ни пътища.
Фиордите гальовно ни намигаха.
И изгревът със жълто ни прегръщаше,
а стъпките ни хоризонта стигаха.

Щурците пееха във ридовете скътани.
Пчелите мед събираха невиждащи.
Живеехме към лудостта забързани,
в Града на щастието шеметно навлизащи.

И плажовете в ириса жълтееха
с неистовата светлина на необятното,
а гларусите със следи извезваха
по пясъците шифъра на Тайнството...

Но нещо случи се със нас и се опомнихме.
Дори затихна бризът, носещ шанса ни.
За Синеморец поотделно си припомняме,
превърнали се в двама чужди странници.
 

© Младен Мисана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Щастието е винаги вълшебно.
  • Кратко щастие! Нека има и такива мигове!
  • Хубава творба!Поздравления!
  • Ти си невероятен поет!
  • Благодаря ти, Северина. Всъщност жената, на която е посветено стихотворението ми, бе на твоите години, когато всичко това се случи. Спазил съм достоверността на събитията.

    Сърдечен поздрав от мен: Мисана
  • Хареса ми! Усетих, че всяка думичка носи много значение, смисъл и спомени...чувство! Поздрав и от мен (:
  • Благодаря ви: Санвали, Ивелина, Елица, Райна, Рада и Руми за хубавите думи и за това, че удостоихте моя текст с вниманието си. Трогнат съм.

    Мерси, Красимире, за хубавите поетични редове и за изразената емоционална съпричастност!

    На всички вас желая здраве и много творческо вдъхновение!

    Искрено ваш: Младен Мисана
  • Много ми е близък начинът на твоето тъгуване!
    Поздрав!
    Още дълги дни през вълнолома на спомена
    ще прехвърлям всички слова,
    които таим, когато прегръщаме...
    Ще опитвам на глътки от болката,
    под клепачите тежки ще тичат лица,
    които не искам назад да се връщат...

    Още колко дни?...
  • Сега те откривам... Радваме се!
  • Показал си двата полюса на любовта, Мисана.
    И почти винаги се стига дотам. Нали е казано, че голямата любов свършва или с брак, или с раздяла.

    Хубав стих - с отрезвяващо въздействие...
    Поздрави!
  • Ех, не ми допада това опомняне..но някога и това се случва.
    Много ми хареса стиха ти. Звучи истинско, с носталгичен оттенък.
  • Тъжна раздяла...

    Не знам как да коментирам.

    Поздрав за стиха!
Random works
: ??:??