А бяхме най-щастливите със тебе някога...
Под Синеморско слънце плувахме с делфините.
Вълните къпеха със пръските телата ни.
Люлееха ни в люлката на дивното.
Към Силистар повеждаха ни пътища.
Фиордите гальовно ни намигаха.
И изгревът със жълто ни прегръщаше,
а стъпките ни хоризонта стигаха.
Щурците пееха във ридовете скътани.
Пчелите мед събираха невиждащи.
Живеехме към лудостта забързани,
в Града на щастието шеметно навлизащи. ...