Ти помниш ли онази вечер,
смяхме се до късно през нощта.
С теб открих отново,
пътя към света.
Бродя сама по улиците на града.
По алеята вървя и чувам твоя глас.
Мисля си за теб и
бавно чезна в тази самота.
Става тъмно като в гора,
юнски дъжд отново заваля,
в едно със сълзите
коварни в нощта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up