Ти помниш ли онази вечер,
смяхме се до късно през нощта.
С теб открих отново,
пътя към света.
Бродя сама по улиците на града.
По алеята вървя и чувам твоя глас.
Мисля си за теб и
бавно чезна в тази самота.
Става тъмно като в гора,
юнски дъжд отново заваля,
в едно със сълзите
коварни в нощта.
Живея някак си сега,
споменът изгаря моето сърце.
Така започва ми деня,
и така завършва с теб.
С теб не съм сама,
през ужаса на моя земен път.
Слаба съм за моето решение
и не вярвам в чудеса.
Не зная къде съм и какво съм.
Но усещам твоята топлина.
С теб съм и сега когато,
редя тез слова
Не мога вече да гадая,
нямам сили за това.
Но зная теб ще имам
до края на света.
© С. П. Все права защищены