Ти помниш ли онази вечер,

смяхме се до късно през нощта.

С теб открих отново,

пътя към света.

Бродя сама по улиците на града.

По алеята вървя и чувам твоя глас.

Мисля си за теб и

бавно чезна в тази самота.

Става тъмно като в гора,

юнски дъжд отново заваля,

в едно със сълзите

коварни в нощта.

Живея някак си  сега,

споменът изгаря моето сърце.

Така започва ми деня,

и така завършва  с теб.

С теб не съм сама,

през ужаса на моя земен път.

Слаба съм за моето решение

и не вярвам в чудеса.

Не зная къде съм и какво съм.

Но усещам твоята топлина.

С теб съм и сега когато,

редя тез слова

Не мога вече да гадая,

нямам  сили за това.

Но зная теб ще имам

до края на света.