21 jun 2018, 9:28

Приятели 

  Poesía » Otra
473 0 0

 

Ти помниш ли онази вечер,

смяхме се до късно през нощта.

С теб открих отново,

пътя към света.

 

Бродя сама по улиците на града.

По алеята вървя и чувам твоя глас.

Мисля си за теб и

бавно чезна в тази самота.

 

Става тъмно като в гора,

юнски дъжд отново заваля,

в едно със сълзите

коварни в нощта.

 

Живея някак си  сега,

споменът изгаря моето сърце.

Така започва ми деня,

и така завършва  с теб.

 

С теб не съм сама,

през ужаса на моя земен път.

Слаба съм за моето решение

и не вярвам в чудеса.

 

Не зная къде съм и какво съм.

Но усещам твоята топлина.

С теб съм и сега когато,

редя тез слова

 

Не мога вече да гадая,

нямам  сили за това.

Но зная теб ще имам

до края на света.

© С. П. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??