Oct 13, 2014, 2:16 AM  

Призрачна бъди 

  Poetry » Love
1179 1 16
На изгарящата хладно сърцето ми
Достигаме ли се в сивеещите дни
и през решетките от мигли на очите...?
В недосънуван сън оставаш само мит.
Непеленгован и зовящ ме писък.
Невидима сред утринна мъгла,
си призрак верен, който пак прегръщам.
Реката мътна с дъждовете придошла,
отнася образа ти и не го завръща...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
: ??:??