13.10.2014 г., 2:16 ч.  

Призрачна бъди 

  Поезия » Любовна
1178 1 16
На изгарящата хладно сърцето ми
Достигаме ли се в сивеещите дни
и през решетките от мигли на очите...?
В недосънуван сън оставаш само мит.
Непеленгован и зовящ ме писък.
Невидима сред утринна мъгла,
си призрак верен, който пак прегръщам.
Реката мътна с дъждовете придошла,
отнася образа ти и не го завръща...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Предложения
: ??:??