Jun 8, 2016, 8:08 AM

Призрак 

  Poetry » Other
330 0 4

Викът проклинаше 

безмълвието

две вързани ръце

жадуваха за свобода

невиждащи очи

търсеха проклятието

самотен кръст

стоеше на върха.

С начупени Съдби

плачеше небето

пепел от Души

убиваше лъчите

с буца лед

където е сърцето

призрак сам вървеше

горяха му следите.

 

Юни, 2016

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??