Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
8.06.2016 г., 8:08 ч.

Призрак 

  Поезия » Друга
331 0 4

Викът проклинаше 

безмълвието

две вързани ръце

жадуваха за свобода

невиждащи очи

търсеха проклятието

самотен кръст

стоеше на върха.

С начупени Съдби

плачеше небето

пепел от Души

убиваше лъчите

с буца лед

където е сърцето

призрак сам вървеше

горяха му следите.

 

Юни, 2016

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??