8 июн. 2016 г., 08:08

Призрак 

  Поэзия » Другая
332 0 4

Викът проклинаше 

безмълвието

две вързани ръце

жадуваха за свобода

невиждащи очи

търсеха проклятието

самотен кръст

стоеше на върха.

С начупени Съдби

плачеше небето

пепел от Души

убиваше лъчите

с буца лед

където е сърцето

призрак сам вървеше

горяха му следите.

 

Юни, 2016

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??