Какво искаш?... ето вземи си мъничко болка, аз друго си нямам... Защо се обърна... криеш сълзите?... недей със тях си красива... Сега пък побягна, добре, но няма да те догоня, ти сама ще се върнеш... Ето пристигаш, искаш ми прошка, молиш ме да ти дам... Нямам, само малко болка остана, да ми напомня за живота, но ти не я искаш... добре ще я запазя за себе си...
Интересно е - винаги болката остава. Никой не иска да си я купи, но зареждай повече от прошката. Трябва да я даваш. И за теб и за другите действа пречистващо. Харесах стиха ти! Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави!!!