16.08.2006 г., 22:37 ч.

Продавачът на чувства 

  Поезия
1642 0 6
Какво искаш?...
ето вземи си мъничко болка,
аз друго си нямам...
Защо се обърна...
криеш сълзите?...
недей със тях си красива...
Сега пък побягна,
добре, но няма да те догоня,
ти сама ще се върнеш...
Ето пристигаш,
искаш ми прошка,
молиш ме да ти дам...
Нямам,
само малко болка остана,
да ми напомня за живота,
но ти не я искаш...
добре ще я запазя за себе си...

© Атанас Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наско, стихът ти е много хубав!!!
    Поздрави!!!
  • Нямам,
    само малко болка остана,
    да ми напомня за живота...

    Хубава тема, хубав стих! И аз съм писала по въпроса. Хареса ми!
  • коментарът на Анета е добър отговор!
  • Благодаря, за зареждането не знам... все пак трябва да свърши тази стока преди да задеря пак...
  • Тя дойде със стаена надежда
    че във теб радостта ще сети.
    Болка давош,тя главата навежда
    че сълза пак в очите и свети.

    Комплимент?Няма смисъл,побягна
    ти дори и не тръгна след нея.
    Ще се върне,щом обича жената
    ти недей груб бъди там със нея.

    Щом се връща и прошка ти иска...
    не,недей пак така я отпращай.
    Приласкай я,подари и усмивка,
    и не бързай със думите.."плащай" /

    Поздрав и усмивка
  • Интересно е - винаги болката остава. Никой не иска да си я купи, но зареждай повече от прошката. Трябва да я даваш. И за теб и за другите действа пречистващо. Харесах стиха ти! Поздрав!
Предложения
: ??:??